Османските документи в подкрепа на родовата памет

С помощта на следните видове документи от колекциите на османския архив в Истанбул и Централния държавен архив в София, в поредица от публикации ще се опитаме да хвърлим повече светлина върху генеалогията, демографията и социално-икономическото развитие на селата и махалите от бившата Драгийска селска община през втората четвърт на XIX век.

1. Регистър на населението (нюфус дефтер)

Нюфус дефтер

Регистри от този тип са съставени след преброяването в Османската империя, проведено през 1831 година. В тях е описано населението от мъжки пол, включително непълнолетните синове като потенциални данъкоплатци и войници. Целта е дългосрочно планиране на приходите от данъци и войнския ресурс на армията. В нюфусите има информация за родствени връзки по права линия (баща-син-внук), по съребрена (братя, близнаци), но се срещат също сродявания (зетьове, шуреи) и дори по-заплетени ситуации (доведени синове, храненици и др.). Отбелязани са личното и бащиното име на лицето, възраст, занятие (земеделец, търговец и т. нат.), отличителни физически белези (ръст, цвят на очи, мустаци, брада), данъчен статус (джизие категория, освободен), жизнен статус (починал), а понякога социален статус (първенец на махалата, стар, пришелец, сирак, беден) и здравен статус (болен, немощен, кьорав, сакат и др.). В някои документи е отбелязан и номерът на домакинството, към което принадлежи регистрираното лице.

2. Регистър за данъците върху доходите на населението (теметтуат дефтер)

Теметтуат дефтер

От този вид регистри са оцелели повече от 17 хиляди единици, създадени за един кратък период между 1844 и 1845 година. В тях поименно са отбелязани всички данъчно задължени лица, заедно с приходите им от недвижимо имущество, животни, земеделска продукция, занаятчийска, търговска и друг вид предприемаческа дейност, която подлежи на облагане с данък върху дохода. Описани са и други видове налози като например данък върху производството на спиртни напитки, пчелен мед и др. За данъкоплатците немюсюлмани е отбелязана тяхната джизие категория, съгласно имущественото им състояние. Информацията е структурирана по домакинства (ханета), които са номерирани. Начело на всяко от тях е записано личното и бащино име на главата на домакинството. Когато в едно домакинство живеят и други данъчно задължени лица, техните имена, занятия и доходи също са добавени. Теметтуатите съдържат информация за родови връзки по права линия, а често и по съребрена такава. По-рядко се срещат данни за сродявания. В края на раздела за всяко населено място е направна рекапитулация на общите приходи и дължимите данъци. На последната си страница всеки теметтуат дефтер завършва със заверка от местите първенци, които вземат активно участие в съставянето на този вид документи.

3. Проверочен регистър на населението (йоклама дефтер)

Йоклама дефтер

Проверочни регистри са съставяни за различни данъчни и счетоводни цели. В нашето изследване ще използваме само тези от тях, които отразяват демографските промени на населението като умирания, раждания и миграции, настъпили между две последователни преброявания. Тази информация се използва за краткосрочно оперативно планиране на приходната част на бюджета. С помощта на тези документи османската администрация следи по-стриктно възрастта на непълнолетните деца от мъжки пол до момента, в който навършат пълнолетие, за да бъдат обложени с данък. Йоклама дефтерите за населението се различават съществено един от друг по структурирането и обема на съдържаната информация. Те могат да бъдат съставени на основата на последно издадения нюфус дефтер, в който данните се актуализират чрез зачерквания и добавяния или представляват изцяло нов документ, който съдържа само настъпилите промени. Подобно на нюфусите, йоклама дефтерите също са поименни и обикновено съдържат подобни атрибути. Предвид че целта на тяхното съставяне е да „хванат” краткосрочните демографски промени, конкретното събитие е регистрирано с висока хронологична точност – година, месец, а понякога и ден. Това е рядък шанс за изследователя-генеалог да узнае точната дата на раждане на определена личност!

4. Удостоверение за владеене на вакъфски имот (вакъф темессюк)

Вакъф темессюк

Издава се от Управлението на имперските вакъфи в Истанбул. Съдържа името на титуляра, населеното място, обстоятелствата на придобиване на имота, както и неговото местонахождение, площ и граници. Когато имотът е придобит по наследство, са изброени имената на наследниците и родовата им връзка с титуляра. Този вид документи са много полезни от генеалогична гледна точка, защото еднозначно определят родови връзки, обикновено в рамките на три поколения. Тъй като много от тях са издавани през 70-те години на XIX век, могат да се използват в ролята на „свързващо звено” между османските и българските църковни и граждански регистри.

5. Разписка за платен данък върху недвижима собственост (арази тезкереси)

Арази тезкереси

Издава се след плащане на дължимите данъци върху недвижимо имущество за определен финансов период. Освен фискална информация, документът съдържа името на данъкоплатеца и населеното място.

***

Накрая искам да изкажа своята искрена благодарност на доц. Стефан Андреев за неговата категорична ангажираност в едно по-дългосрочно сътрудничество при превода от османотурски на някои документи и за ценните съвети, които получих при първата ми среща с османотурския език. Безкрайно съм задължен на г-жа Денис Хакарар за изключително навременната и напълно безвъзмездна помощ при доставката от Истанбул до България на един документ в почти невъзможен за пътуване момент, когато границите в цяла Европа бяха затворени поради вихрещата се ковид-епидемия. И не на последно място искам да благодаря на доц. Дамян Борисов, който преди вече доста години също безвъзмездно идентифицира ойконима Драгийци в няколко дузини непреведени османски документи – дейност, която при тогавашните ми познания по османотурски сигурно би ми отнела векове.

Обобщени демографски данни за Драгийска община в табличен и графичен вид

Тези диаграми за броя жители на съставните села и махали на Драгийска община визуализират очертаните в предишната публикация демографски тенденции. Частично изключение от написаното е село Бадевци, което до 30-те години на XX век бележи относително стабилен ръст на увеличение на населението си. Това населено място обаче не принадлежи географски към долината на Киселишка река, което предполага различен природно-ресурсен потенциал за развитие.

_____________

1. Данните за 1845 г. са според теметтюат регистъра за Елена и махалите ѝ (Cumhurbaşkanlığı Devlet Arşivleri - Istanbul, BOA, ML.VRD.TMT.d.12752), при средно шест човека в едно домакинство. Данните за останалите години са според списъците на населените места, достъпни на интернет страницата на Националния статистически институт (https://www.nsi.bg/)

2. През 1845 г. махали Мъртвината и Градевци вероятно са броени заедно под името Тоблуци, което от своя страна е записано заедно с мах. Драгановци (Pratil Diraganlar ve Toblular в регистъра). Липсата на достатъчно информация на този етап прави невъзможно точното разпределяне на регистрираните общо 29 домакинствата между трите населени места. Поради тази причина населението им е отчетено само в общия брой жители за въпросната година.

3. През 1887 г. Кантари и Шиливери са броени заедно. Поради тази причина населението им е отчетено само в общия брой жители за въпросната година.

4. В различни години Шиливери и Пелишени са броени заедно или поотделно. За изследвания период двете махали са отчитани винаги заедно.

Кратки географски, демографски и административни данни за Драгийска община

Карта с приблизителните граници на Драгийска селска община

Село Драгийци се намира на 11 km по права линия югозападно от град Елена. Разположено е на 580 m надморска височина в тясната долина на река Киселишка, известна още с името Кантарица. Началото ѝ дават няколко потока извиращи в подножията на околните ридове. Реката тече в продължение на около 7 km на североизток, преди да се влее в река Веселина като неин ляв приток. Стръмни възвишения притискат бреговете на Киселишка река. На север надигат снага Колунски чукар, Гурнака, Мечовец и Лома, а на юг – Симов чукар, Голия рът, Станчов рът и Рашина стена. Най-висок от тях е Колунски чукар със своите 910 m над морското равнище.

Драгийци е съставено от три махали: Долно Драгийци, Горно Драгийци и Кремането. Първо е заселена долната махала върху полегатия югозападен склон на рида Мечовец. Наброявала около 40 къщи. Горната махала отстои на километър в югозападна посока, в самото подножие на Колунски чукар. Тази махала е по-малка и по-късно населена. Наброявала около 15 къщи. Най-малката и скорошна махала е Кремането, която се намира още на километър нагоре по дерето, встрани от пътя за село Бадевци. Състояла се само от две къщи.

Освен село Драгийци, по поречието на реката са разположени още пет самостоятелни махали: Шиливери, Пелишени, Кантари и Цвеклювци. Всичките те заедно с махала Мъртвината и близките села Драгановци и Бадевци, са влизали в състава на някогашната Драгийска селска община.

Данни за средищния характер на Драгийци намираме още от 1866 г., когато селото е споменато в една „Сравнителна таблица за броя на ханетата, жителите мъже, размера на обработваемата земя и дворовете”. (1) Документът е резултат от преброяване, осъществено две години след проведената в Османската империя териториално-административна реформа, при която се създава новата административно-териториална единица Дунавски вилает. Срещу графата Драгийци са посочени 185 домакинства и 543 мъже-данъкоплатци, което означава население около 1100 човека. (2) В действителност това са обобщени данни, включващи населението на всички споменати по-горе села и махали, които след Освобождението ще влязат в състава на бъдещата Драгийска селска община.

Княжество България наследява административно-териториалното деление на Османската империя. В следващите няколко години то ще се запази почти непроменено, като санджаците и каазите са преименувани съответно на губернии и окръзи, а вилаетите са премахнати като несъразмерно големи спрямо територията на Княжеството.

С Указ № 537 от 28 юли 1882 г. на княз Александър I Батенберг е обнародван Закон за административното деление на територията на Княжеството, с който се премахват губерниите и страната е разделена на 14 окръжия и 56 околии. (3) С Указ № 182 от 12.03.1883 г. е утвърден „Списък на градските и селските общини в Княжеството”. Съгласно този списък към Търновско окръжие Еленска околия се създава Драгийска селска община със състав: село Драгийци и махалите Шиливери, Пелишени, Кантари, Цвеклювци, Драгановци, Градювци, Ребрювци и Бадевци. (4) 

През 1891 г. Ребрювци и Градювци се преместват към Шилковска община, последвани през 1920 г. от Бадевци. Краткият период на относително стабилна демографска картина завършва окончателно през 40-те години на XX век, когато Драгийска община вече не съществува, а топящите се с интензивни темпове съставни населени места са прехвърлени към Тодювска община. По времето на социализма миграциите достигат опустошителни размери и само за три десетилетия долината на Киселишка река се обезлюдява напълно.

Печатът на Драгийска селска община

Причините за катастрофалното обезлюдяване на района са комплексни. Основни фактори оказали влияние върху този процес са: ниският природно-ресурсен потенциал за развитие на мястото, изразяващ се в ограничено пространство и липса на достатъчно плодородна обработваема земя; изчерпването на горския дървесен фонд, осигурявал съществена част от поминъка на населението; принудителната колективизация на селското стопанство; индустриализацията и последвалата я урбанизация.

През 20-те години на XIX век централната османска власт вече се е справила с вътрешните размирици и сепаратизма обхванали империята и обстановката се успокоява. Отминалият изпълнен с анархия и несигурност период, останал в историята като „кърджалийско време”, сериозно размества обществените пластове и последвалите социално-икономически промени създават условия за миграционно поведение на населението.

След Танзимата процесите на трайни мигрирации на балканджии към полето се засилват . В своята кореспонденция (5) от 1852 г. с каза векилина (6) Георги Попсимеонов от Арбанаси, бебровските селяни му съобщават, че от началото на реформите 30-40 семейства от селото се изселили към Османпазарско, защото били в тежко материално положение. Тревненци и габровци пък му се оплакват, че много техни съселяни забягнали в Русенско, защото нямали с какво да се изхранват. Подобни сведения дават също еленските първенци, които пишат, че поради невъзможност да плащат тежките данъци, хората се изселват другаде. Накрая всички молят за едно – намаляване на данъците, заради забягналите семейства.

Освобождението заварва региона на Централна Стара планина сериозно пренаселен и отприщва поредната миграционна вълна в посока равнината. Като лавина от Балкана се спускат жадни за повече обработваема земя балканджии, които бързо заемат овакантените от изселващите се турци имоти. Само за едно-две десетилетия някои предбалкански и полски села променят своя етническия състав радикално – от преобладаващо или напълно турски, стават преобладаващо или напълно български. Липсата на сигурни данни за този период затруднява даването на точна количествена оценка на тези преселения, но косвени засичания по налични генеалогични данни показват, че някои Еленски села и махали губят около една пета от населението си.

Не са изолирани случаите, когато в търсене на по-добри условия за живот се изселват цели родове. Типичен пример е Драгиевият род – от шестте известни деца на Драгия Иванов (р. 1815), към началото на XX век в Драгийци е останал само най-малкият му син Иван (р. 1844). Другите пет деца се преселват в предбалканските села с целите си семейства. Още по-крайна е ситуацията с родовете Генови и Пееви, за които в селото остават да напомнят само топонимите носещи техните имена.

Подобни примери могат да бъдат посочени и в съседните населени места. Баданчеви били голям род, населявал една махала от пет къщи в Бадевци. След Освобождението в селото остава само една къща с техни потомци. Всички останали се изселили към полските села. (7)

Така заедно с хората си отиват и техните характерни родови имена, а патроними като Драгия и Бадю например, в началото на XX век вече не се срещат като лични имена сред населението на Драгийци и Бадевци.

Последният пирон в ковчега на българското село е забит по времето на социализма, когато проведената от тоталитарния режим принудителна колективизация завинаги ще отчужди земеделския стопанин от земята му, а остатъчния стопански ресурс на селото ще бъде изсмукан и отклонен за целите на индустриализацията.

_______________________

1. D.490, НБКМ - София

2. При средно шест човека в едно домакинство

3. ДВ, бр. 91 от 21.08.1882 г.

4. ДВ, бр. 73 от 12.03.1883 г.

5. НБКМ, БИА, Попсимеонов, Г., фонд 36

6. Представител на християнското население пред местната османска власт

7. Стайков Ст., Бадевци – старо и ново, 2009