Поминъкът
Разделът за Елена завършва с подробно описание на дължимите към вакъфа данъци и такси по пера и суми. [Приложение 11] Това ни дава рядката възможност да надзърнем в стопанския поминък на еленчани в онези далечни времена. През 1710 г. селото плащало следните налози (в акчета): поземлен данък – 13 275; сено и дърва за огрев – 7 350; кокошка и хляб – 1 470; десятъци върху пшеница, ечемик, леща, грах, лен, овес, зеленчукови градини, плодове, копринени буби и пчелни кошери – 5 067; пазарна такса върху ширата – 140; данък мелници за брашно, тепавици и долапи за точене на коприна – 1 390; данък дребен рогат добитък – 12 000; данък свине за угояване – 250; данъци за лятна кошара и пасища – 175; данък женитба и глоби за влязъл в чужди ниви добитък – 321; данък димнина – 42; такси за издадени владетелски тапии, наложени глоби, конфискации и др. – 550. Общо: 42 030 акчета. Дяловото им разпределение е представено графично в Приложение 12.
Поземленият данък (испенчe) имал най-голям дял в приходите на вакъфа с почти 32%. Събиран е в размер на 25 акчета от всички пълнолетни мъже. Седем човека не плащали испенче и това вероятно са циганите, които поради номадския си начин на живот не владеели обработваема земя. [24]
Начислените десятъци върху зърнените посеви формират малко повече от 10% от приходите и маркират относително скромен асортимент. От житните култури се засявали пшеница, ечемик и овес, лещата и грахът били предпочитаните бобови насаждения, а влакнодайните са представени от лена. Прави впечатление отсъствието на царевицата, която по това време вече е популярна култура в Европа. В сравнение с други села в Търновско, количеството произведено зърно в Елена отнесено към броя данъкоплатци е най-малко, което може да се обясни с по-неблагоприятните почвени и климатични условия в Балкана. Ако допуснем, че десятъкът е събиран наистина като 10% от произведената продукция [25] и предвидим норма на плодородие 1:5 [26], едно грубо изчисление показва, че след издължаването на данъка и отделянето на семе за посев, в хамбара на всяко еленско домакинство оставали средно по 706 kg зърнени храни, в това число 279 kg пшеница. [27] Този добив не може да обезпечи годишната калорийна нужда от въглехидрати за изхранването на едно петчленно семейство и недостигът вероятно е компенсиран чрез набавянето им с други храни и/или закупуване на допълнителни количества зърно от свободния пазар. В същото време някои предбалкански и равнинни села произвеждали доста по-големи количества зърнени култури, като в Плаково например съотношението достигало 9 пъти, а в Долна Липница 13 пъти.
Малките десятъчни суми събрани от зеленчуко и фруктопроизводството (не са посочени конкретни култури) показват слабо развитие на тези отрасли, което отново може да бъде обяснено с неблагоприятните условия в Балкана. Поради същите причини не е развито и лозарството. За разлика от други селища във вакъфа, в Елена липсва налог върху лозовите насаждения, но е начислена пазарна такса върху ширата (гроздовата мъст), което показва, че за производството на вино еленчани разчитали предимно на суровина от други места. Едва в началото на XIX век, по-заможните балканджии започнали да купуват земя в землищата на близките села Капиново, Миндя и Велчево, която веднага превръщали в лозя, защото климатът там бил по-благоприятен за пълното узряване на гроздето. [28] Към 1845 година 64% от еленските домакинства вече притежавали лозови насаждения, най-често с площ до шест дьонюма. [29]
Животновъдството било важен поминък за населението и данъкът върху отглеждания дребен рогат добитък формирал около 30% от вакъфските приходи. Четиримата чобани и един воловар са сред малкото изрично споменати професии в регистъра, а от размера на ставката разбираме, че в Еленския Балкан по онова време се отглеждали най-малко 12 000 глави овце и кози, или средно по 24 на домакинство. Едрият рогат добитък не се облагал пряко, но обстоятелството че почти всички данъкоплатци са обложени с поземлен данък предполага притежаването на чифт волове за обработка на земята. Изглежда пашата за изхранването на всичкия този добитък била предостатъчна, защото през топлите месеци тъдява се навъртали номади-скотовъди, които устройвали своите стада в летни кошари (яйлаци) край планинските пасища, за което също е регистриран заплатен данък на вакъфа.
Традиционно угояваните за Коледа свине се облагали с данък божик. В регистъра е посочена само общата сума, но ако вземем предвид обичайната практика да се събира по едно акче на главa, следва, че еленчани угоявали в домашните си стопанства поне 250 броя свине. Към тази бройка трябва да прибавим и неизвестно количество свободно отглеждани свине, защото в приходите на вакъфа е начислен също данък горина (горска паша). [30]
Начисленият десятък върху кошери показва, че населението разчитало и на доходи от пчеларство. Данъкът отново е записан само като обща сума и не позволява прецизното определяне на броя кошери и количеството произведен мед, което варира в широки граници в зависимост от породата на пчелите, наличието на паша и вида на кошера. За съвременните рамкови кошери добивът се оценява между 10 и 40 килограма, а понякога и повече. В планинските райони количествата са по-скромни и постижение от 15-20 килограма обикновено се счита за много добро. Данните от някои африкански страни, където поради бедността отглеждането на пчели в традиционни кошери все още преобладава показват, че средният добив на мед от традиционен кошер е около два пъти по-нисък от средния добив от модерен кошер. [31] Следователно можем да очакваме, че добивът на мед в Еленско през XVIII век едва ли е надхвърлял 8-10 килограма от тръвна. Според обичайната практика се вземал добива от един кошер на всеки десет, когато данъкът се събирал в натура, или от едно до две акчета на кошер, ако се събирал в пари. При много слаб сезон, когато кошерите оставали празни, данък не се начислявал. [32] Ако приемем, че всеки кошер се е облагал с едно акче, следва, че при добра година еленските пчелари са добивали не повече от 3.5 тона мед и неизвестно количество восък.
Към края на седемнадесетото столетие в стопанския живот на Елена започнало да си пробива път копринарството, което през 1710 г. формирало близо 4% от вакъфските приходи. Най-ранните сведения за този по-късно превърнал се в традиционен за региона поминък са от 1694 г., когато еленчани протестирали пред османските власти срещу наложения им данък върху коприната [33]. Диференцираното данъчно облагане показва известна специализация в дейностите – някои домакинства се ограничавали само в отглеждането на копринените буби, докато други притежавали долапи и предлагали готов продукт под формата на източени копринени нишки. Най-голям разцвет копринарството достигнало през първата половина на XIX век, когато в Еленско се произвеждали 40 000 оки пашкули, а 40 долапа точели коприна. Почти цялата продукция се изнасяла в Европа, най-вече Италия и Франция, където по това време болестта по копринените буби (пебрина) нанесла огромни щети на отрасъла. [34] В регистъра за доходите на населението от 1845 г. около 60% от домакинствата в Елена са обложени с данък върху черничевите дървета. [35] Такъв данък плащала почти всяка еленска махала, в това число и Драгийци, където 36% от домакинствата подпомагали своя бюджет с отглеждане на буби. [36] През 70-те години на XIX век пебрината достигнала нашите земи и почти унищожила поминъка, който успял да се възстанови едва към края на века. В резултат на държавните политики за дотиране по времето на социализма, през 50-те години на XX век в Еленско все още се отглеждали копринени буби. [37]
За интензифициране на стопанските процеси еленчани успешно се възползвали от богатите водни ресурси на Балкана, за което подсказват данъците върху воденици за мелене на брашно, долапи за точене на коприна и тепавици за плъстене на вълна. Тези налози се начислявали в зависимост от вида на съоръжението, броя на шлюзовете и сезонността на работа.
В началото на XVIII век все още се събирали някои стари и обичайни за балканските народи феодални данъци, които османците наследяват и възприемат от покорените държави. Става дума за задължения от вида сено и дърва за огрев, кокошка и хляб и духан (още димнина). Последният се събирал от външни хора останали да презимуват на територията на вакъфа, но в конкретния случай изрично е записано, че с него са обложени само циганите. Към тези стари данъци спадат и вече споменатите божик и горина, които дори са запазили своите славянски наименования.
Освен облаганията в полза на вакъфа, неговите жители имали задължения и към държавната хазна, на която плащали поголовния данък джизие и някои извънредни данъци под формата на фиксирана глобална сума (макту). Понеже поголовният данък се събирал от държавата, във вакъфския регистър не са отбелязани джизие категории на данъкоплатците. За съжаление не разполагаме с джизие регистър от вакъфския период на Елена и за да направим поне приблизителна оценка за размера на заплащания от жителите на селото поголовен данък, ще използваме данните от съставения около 1703 г. регистър със сигнатура Вд 97/12. Според този документ, броени години преди учредяването на вакъфа в Елена живеят 529 данъкоплатци, разпределени съобразно имущественото си състояние в три категории: висша – 35 човека (7%), средна – 155 човека (29%) и низша – 339 човека (64%). По това време данъчната ставка за всяка от категориите възлизала съответно на 10, 5 и 2.25 куруша. [38] Ако вземем предвид лекия ръст в броя на данъкоплатците между двете регистрации следва, че еленчани плащали около 1900 куруша или 228 000 акчета джизие. Когато добавим и вписаната в края на вакъфския регистър глобална сума от 60 000 акчета извънредни данъци (аваризи), получаваме 288 000 акчета задължения към държавната хазна. Заедно с 42 030 акчета задължения към вакъфа, общото данъчно бреме на село Елена възлизало на около 330 030 акчета или средно 613 акчета на данъкоплатец. [39] Разпределени процентно тези задължения изглеждат така: 78 акчета (13%) оставали за вакъфа и 535 акчета (87%) прибирала държавната хазна, от които 424 (79%) от джизие и 111 (21%) от аваризи. [Приложение 13]
Общите приходи от вакъфа на Еметуллах Рабиа Гюлнюш възлизали на 489 651 акчета. Най-голям дял в тази сума имали разбира се трите града: на първо място Свищов с 92 070 акчета, следван от Търново с 81 236 акчета, и Ловеч с 43 580 акчета. След тях на четвърто място се нарежда село Елена, чиито приход от 42 030 акчета е съизмерим с този на Ловеч. Само тези четири населени места формирали малко повече от половината вакъфски приходи. [Приложение 14]
____________________
24. Основание за това предположение ни дава обстоятелството, че разликата от седем човека между общия брой данъкоплатци и обложените с поземлен данък съвпада с броя на регистрираните цигани. В други села от вакъфа като Златарица например, изрично е отбелязано че циганите плащат испенче наравно с останалите неверници (gebran ma’а kıptiyan).
25. Подобно уточнение се налага, защото заедно с десятъка върху зърнените храни обикновено се начислявала и добавка саларие, при което крайната ставка може да надхвърли обичайните 10%.
26. Съотношение 1:5 означава, че на единица засято зърно пет са прибрани. Данни от различни източници за исторически норми на плодородие могат да се намерят в Първева, Ст., Земята и хората, София, 2011, стр. 149–154.
27. В регистъра е използвана единицата за обем на зърнени храни киле, чиято стойност в различните региони на империята варира в широки граници. Тъй като селищата от вакъфа попадат в границите на Николполския санджак, приемаме че е използвано никополското киле, което се равнява на 128.2 kg.
28. Дичев, М., Градивно за историята на гр. Елена, В: Еленски сборник, кн. 1, София 1938, стр. 171.
29. TMT.d.12752 – CDA, BOA, Istanbul, стр. 2-48. Дьонюм е мярка за лице на повърхност равна на 919.3 m².
30. Относно облагането на свинете виж Законника на вилает Никопол, В: Турски извори за историята на правото в българските земи, т. 2, стр. 39; ОАК 217/8, л. 33б, НБКМ-София, В: ТИБИ, т. 3, София, 1972, стр. 466; Kabrda, J., Le ķānūnnāme du sandjak de Nikopol, In: Sborník prací Filozofické fakulty brněnské univerzity, 1967, vol. 16(C14), Brno, 1967, p. 50; Cvetkova, B., Influence exercée par certaines institutions de Byzance et des pays balkaniques du Moyen Age sur le système féodal ottoman, In: Byzantino Bulgarica, Vol. I, Sofia, 1962, p. 247-248.
31. Getachew, A., Assefa, A., Gizaw, H., Adgaba, D., Assefa, Z., Tajebe. Z., Tera, A., Comparative Analysis of Colony Performance and Profit from Different Beehive Types in Southwest Ethiopia In: Global Journal of Animal Scientific Research, 3(1)/2015, p. 181, table 1; Kalayu A., Wondifraw Z., Tiruneh W., Beekeeping Practice and Honey Production in North-East Dry Land Areas of Amhara National Regional State, Ethiopia, In: Poultry, Fisheries & Wildlife Sciences, Vol. 5 (2)/2017, p. 7, table 9.
32. Данъкът върху пчелните кошери варирал във времето и различните провинции на империята. За повече подробности виж Законника за вилает Никопол, В: Турски извори за историята на правото в българските земи, т. 2, стр. 38; Законника на султан Сюлейман Законодателя, В: Турски извори за историята на правото в българските земи, т. 1, стр. 41-42; Тверитинова, А., Книга законов султана Селима І, Москва, 1969, стр. ; Kazıcı, Z., Osmanlı’da Vergi Sistemi, Istanbul, 2005, sf. 120- 121.
33. НБКМ, ф. 179, а.е. 58; Калицин, М., Мутафова, Кр. Подбрани османски документи за Търново и Търновската каза. В. Търново, 2012, стр. 361. Виж също публикуваната на тази страница статия „Елена като султански хас”.
34. Дичев, М., Цит. съч., стр. 169.
35. TMT.d.12752 – CDA, BOA, Istanbul, стр. 2-48.
36. Пак там, стр. 217-221.
37. Петров, П., Драгийска община – едно чудно кътче в Еленския Балкан, Сливен 2009, стр. 60-64.
38. Inalcik, H., Djizya, In: The Encyclopedia of Islam, Vol. II, Leiden, 1991, p. 564.
39. Ако трябва да сме изчерпателни, към тази сума трябва да се прибавят и задълженията на миряните към църквата.
 |
| Приложение 11 KK144, TKGM – Ankara. Извадка от регистъра с дължимите от жителите на с. Елена данъци |
 |
| Приложение 12 Дялово разпределение на данъците на с. Елена |
 |
| Приложение 13 Разпределение на приходите от с. Елена между държавата и вакъфа |
 |
Приложение 14 Селищата с най-голям дял в приходната част на вакъфа |
