Как да стигнем до село Драгийци

Повече от 40 години в Драгийци не живеят хора и природата постепенно си възвръща отнетото ѝ. Последните, макар и непостоянни жители на селото, бяха Стефан Раднев и съпругата му Рада Стоянова, които допреди десетина години все още прекарваха летата си там. Днес в селото има малко оцелели къщи, черните пътища водещи към него са неподдържани, обрасли с растителност и изровени с дълбоки коловози, които на места биха затруднили дори високопроходим автомобил. Ако не разполагате с такъв, ще ви се наложи да вървите пеш час или два от последния асфалт.

Съществуват няколко варианта на маршрути, които могат да се използват, за да стигнете до Драгийци.

Първи вариант – класически

Това е най-лесният и с най-малка денивелация маршрут, който ползва пътя минаващ по долината на Киселишка река. 

След село Тодювци продължавате по пътя за Багалевци. На разклона от третата снимка продължавате направо в указаната със стрелка посока. До това място може да се стигне и от другата страна – през Драганосковци и Багалевци. Тогава съответно трябва да завиете рязко надясно. Пътят постепенно се спуска към река Веселина, преодолявайки я чрез стоманобетонен мост. Стига се висока заравнена тераса на левия бряг на реката в непосредствена близост до водослива на Киселишка (Кантарска) река. Тук се оставя автомобила, защото асфалтът свършва. Нататък следва калдъръм, по който може да се продължи донякъде, ако сте с по-висок автомобил. До самото село обаче се стига само с високопроходимо превозно средство, защото на места изровените от тежките камиони на дървосекачите коловози са непреодолими за обикновена кола.

Пътят влиза в гората и следва коритото на Киселишка река по левия ѝ бряг. След около 2 km се подминава отклонението вдясно за мах. Цвеклювци, а след още 0.5 km се стига до мах. Кантари, от която се виждат само 2-3 къщи от горната махала. Пътят преминава реката чрез брод и продължава по десния бряг с кратко изкачване. След около 1.5 km се стига до мах. Шиливери, от която се виждат къщите в непосредствена близост до пътя. Другите са или разрушени, или скрити в гъстата като джунгла растителност. На отсрещния склон оттатък реката са пръснати къщите на Пелишени – “кварталът” на Шиливери. Тях също няма да видите, ако гората е разлистена. Продължава се напред и скоро пътят излиза на една поляна. Това е местността Лъката, където в миналото се намирали сеновалите и обора на селско-стопанския двор. Днес поляната прилича повече на гора, а от от масивните сгради не е останало почти нищо. Само трафопостът все още стърчи в единия край. Пътят минава покрай него, отново пресича реката и скоро се виждат първите къщи на Драгийци.

Разстоянието от 5.5 km се взема за около 1-1.5 h.

GPS-трак

"Класическият" маршрут по долината на Киселишка река,
 наложен върху картата на BGMountains.

"Класическият" маршрут по долината на Киселишка река
 върху сателитното изображение в Google Earth.

Изходната точка на "класическия" маршрут.

Втори вариант – през Бадевци

Автомобилът се оставя край горните къщи на Бадевци след табелата вдясно. Продължава се пеша на юг по трасето на стария презбалкански път известен сред местните като Друма или още Хазнарския път. По този маршрут има няколко важни разклонения и трябва да сте много внимателни, за да не тръгнете по грешен път, който ще ви отведе в съвсем друга посока.

В началото пътят рязко набира височина и излиза на поляните южно от селото, откъдето се открива хубава панорамна гледка. След около 1.7 км от началната точка на маршрута пътят се раздвоява. Продължава се по левия път, който лъкатушейки заобикаля дълбоките дерета даващи началото на река Топля и стига до седловината Драгийското, където също има разклон. Друма продължава вдясно, като подсича възвишението Ръта и по билото на вододелния рид през махала Баждари слиза в село Дрента. За Драгийци се продължава направо (по левия път).* След стотина метра отново следва разклон. Вляво се изкачва път за Драгановци през Колунска поляна. Продължава се направо (по десния път). От тук нататък няма как да се заблудите. Пътят се стеснява и започва да се спуска надолу, преодолявайки стръмните югозападни склонове на Колунски чукар посредством няколко серпентини. След последния завой е махала Кремането, от чиито две къщи няма и помен. Мястото е силно обрасло и почти незабележимо. Продължава се надолу по пътя, който следва едно от деретата даващи началото на Киселишка река. След около километър се виждат първите къщи на Горно Драгийци, а след още един се стига долната махала, т.е. същинското Драгийци.

Разстоянието от 7 km се взема за около 2 h.

________________

* има също вариант да се продължи по Друма още около 2 km и да се слезе в Горно Драгийци по пътека през Ганчовата рътлина.

GPS-трак

Маршрутът Бадевци-Драгийци наложен върху картата на BGMountains.

Маршрутът Бадевци-Драгийци
 върху сателитното изображение в Google Earth.

Началната точка на маршрута Бадевци-Драгийци.

Трети вариант – през Дрента и Баждари

Началото на маршрута е в село Дрента, веднага след кръстовището с моста за мах. Ливадките. За Баждари отклонението е вдясно. Пътят се изкачва стръмно и минава покрай изоставените сгради на училището и общежитието. Тук асфалтът свършва и до Баждари следва три километров черен билен път, който е подходящ само за високопроходими автомобили. Мястото е открито и предлага красиви гледки на юг към билото на Стара планина. Когато влезете в Баждари, продължавате в посока север до последните къщи. Старият път спускал се някога по Баждарски дол днес е силно обрасъл и вероятно непроходим, но има прекаран от ловджиите по-нов. За целта при последните къщи на селото хващате билния път в посока изток (надясно). След половин километър напускате пътя, който продължава към мах. Косевци и завивате на север (наляво). След десетина минути стигате възвишението Симов чукар, от което вдясно се спуска пряка пътека към горната махала на Драгийци. Днес тя също е силно обрасла, затова се придържате към черния път, който рязко завива на югозапад, след това отново на север и по десния бряг на дерето се спуска в Горни Драгийци. Оттам, както вече знаете, има още километър до Долно Драгийци. 

Разстоянието от 7.5 km и се взема за около 2 h.

GPS-трак

Маршрутът Дрента-Баждари-Драгийци
 наложен върху картата на BGMountains.

Маршрутът Дрента-Баждари-Драгийци
 върху сателитното изображение в Google Earth.

Началната точка на маршрута Дрента-Баждари-Драгийци.

Четвърти вариант – през Багалевци и Драгановци

Този маршрут е най-дълъг и преодолява значителни денивелации. Има три подварианта в зависимост от изходната точка: Багалевци, Садината или Ребревци. И трите населени места са достъпни с автомобил, а горските пътищата тръгващи от тях се събират в село Драгановци. Тук подробно ще бъде разгледан само варианта от Багалевци.

Оставяте автомобила край параклиса и пресичате р. Веселина по моста. След стотина метра вляво тръгва черен път за мах. Мъртвината. Пътят минава през разкошна широколистна гора с вековни дъбови дървета. Това са потомците на Слона – 1300 годишен представител на вида летен дъб (Quercus robur). Доскоро това беше най-старото дърво в област Велико Търново, а с Бйкушевата мура си поделяха второто място в страната след Гранитския дъб. За съжаление от две десетилетия дървото-връстник на Българската държава е мъртво, но огромният му ствол с почти осем метрова обиколка все още се държи. За да се съхрани тази издънкова гора, през 1991 г местността е обявена за защитена територия. Приблизителните координати на Слона са 42°53′40″N 25°48′11.6″E. До дървото води кратка пътека вдясно от пътя, на около 800 метра от началото на маршрута.

От Багалевци до Мъртвината пътят върви почти хоризонтално. Когато стигнете Мъртвината или това, което е останало от нея, завивате рязко наляво. Преди години от махалата бяха останали само две къщи, така че внимавайте да не я пропуснете. Пътят прави 180 градусов завой, минава покрай обраслите вече градини и постепенно набира височина. След ловджийското чакало се влиза отново в гора и по дерето започва едно много стръмно изкачване на северозападните склонове на Лома, след което се излиза на обширната билна поляна над село Драгановци. Това е една седловина между възвишенията Чуката на запад и Лома на изток. Според картата би трябвало да сте в самото село Драгановци. Оглеждате се за къщи, но такива няма. Само големият орех и плодните дръвчета наоколо подсказват, че наблизо има населено място. Отгоре селото не се вижда, особено ако дърветата са разлистени. Всъщност, къщите са под носа ви, скрити от погледа и студените северни ветрове под билото от южната страна.

За Драгийци трябва да хванете пътя минаващ западно от Драгановци и продължаващ в южна посока. Подсича се възвишението Турлата и скоро се излиза на разклон. Вдясно се отделя път за Колунска поляна, който се пропуска. След по-малко от 100 метра има друго отклонение вдясно. Завива се по него и следва стръмно спускане към долината на Киселишка река. След около 1.5 километра се виждат къщите на Драгийци.

Разстоянието от 7.7 km и се взема за около 2.5 h.

GPS-трак

Маршрутът Багалевци-Драгановци-Драгийци
 наложен върху картата на BGMountains.

Маршрутът Багалевци-Драгановци-Драгийци
 върху сателитното изображение в Google Earth.

Началната точка на маршрута Багалевци-Драгановци-Драгийци.

Приятна разходка!

Обобщени демографски данни за Драгийска община в табличен и графичен вид

Тези диаграми за броя жители на съставните села и махали на Драгийска община визуализират очертаните в предишната публикация демографски тенденции. Частично изключение от написаното е село Бадевци, което до 30-те години на XX век бележи относително стабилен ръст на увеличение на населението си. Това населено място обаче не принадлежи географски към долината на Киселишка река, което предполага различен природно-ресурсен потенциал за развитие.

_____________

1. Данните за 1845 г. са според теметтюат регистъра за Елена и махалите ѝ (Cumhurbaşkanlığı Devlet Arşivleri - Istanbul, BOA, ML.VRD.TMT.d.12752), при средно шест човека в едно домакинство. Данните за останалите години са според списъците на населените места, достъпни на интернет страницата на Националния статистически институт (https://www.nsi.bg/)

2. През 1845 г. махали Мъртвината и Градевци вероятно са броени заедно под името Тоблуци, което от своя страна е записано заедно с мах. Драгановци (Pratil Diraganlar ve Toblular в регистъра). Липсата на достатъчно информация на този етап прави невъзможно точното разпределяне на регистрираните общо 29 домакинствата между трите населени места. Поради тази причина населението им е отчетено само в общия брой жители за въпросната година.

3. През 1887 г. Кантари и Шиливери са броени заедно. Поради тази причина населението им е отчетено само в общия брой жители за въпросната година.

4. В различни години Шиливери и Пелишени са броени заедно или поотделно. За изследвания период двете махали са отчитани винаги заедно.

Кратки географски, демографски и административни данни за Драгийска община

Карта с приблизителните граници на Драгийска селска община

Село Драгийци се намира на 11 km по права линия югозападно от град Елена. Разположено е на 580 m надморска височина в тясната долина на река Киселишка, известна още с името Кантарица. Началото ѝ дават няколко потока извиращи в подножията на околните ридове. Реката тече в продължение на около 7 km на североизток, преди да се влее в река Веселина като неин ляв приток. Стръмни възвишения притискат бреговете на Киселишка река. На север надигат снага Колунски чукар, Гурнака, Мечовец и Лома, а на юг – Симов чукар, Голия рът, Станчов рът и Рашина стена. Най-висок от тях е Колунски чукар със своите 910 m над морското равнище.

Драгийци е съставено от три махали: Долно Драгийци, Горно Драгийци и Кремането. Първо е заселена долната махала върху полегатия югозападен склон на рида Мечовец. Наброявала около 40 къщи. Горната махала отстои на километър в югозападна посока, в самото подножие на Колунски чукар. Тази махала е по-малка и по-късно населена. Наброявала около 15 къщи. Най-малката и скорошна махала е Кремането, която се намира още на километър нагоре по дерето, встрани от пътя за село Бадевци. Състояла се само от две къщи.

Освен село Драгийци, по поречието на реката са разположени още пет самостоятелни махали: Шиливери, Пелишени, Кантари и Цвеклювци. Всичките те заедно с махала Мъртвината и близките села Драгановци и Бадевци, са влизали в състава на някогашната Драгийска селска община.

Данни за средищния характер на Драгийци намираме още от 1866 г., когато селото е споменато в една „Сравнителна таблица за броя на ханетата, жителите мъже, размера на обработваемата земя и дворовете”. (1) Документът е резултат от преброяване, осъществено две години след проведената в Османската империя териториално-административна реформа, при която се създава новата административно-териториална единица Дунавски вилает. Срещу графата Драгийци са посочени 185 домакинства и 543 мъже-данъкоплатци, което означава население около 1100 човека. (2) В действителност това са обобщени данни, включващи населението на всички споменати по-горе села и махали, които след Освобождението ще влязат в състава на бъдещата Драгийска селска община.

Княжество България наследява административно-териториалното деление на Османската империя. В следващите няколко години то ще се запази почти непроменено, като санджаците и каазите са преименувани съответно на губернии и окръзи, а вилаетите са премахнати като несъразмерно големи спрямо територията на Княжеството.

С Указ № 537 от 28 юли 1882 г. на княз Александър I Батенберг е обнародван Закон за административното деление на територията на Княжеството, с който се премахват губерниите и страната е разделена на 14 окръжия и 56 околии. (3) С Указ № 182 от 12.03.1883 г. е утвърден „Списък на градските и селските общини в Княжеството”. Съгласно този списък към Търновско окръжие Еленска околия се създава Драгийска селска община със състав: село Драгийци и махалите Шиливери, Пелишени, Кантари, Цвеклювци, Драгановци, Градювци, Ребрювци и Бадевци. (4) 

През 1891 г. Ребрювци и Градювци се преместват към Шилковска община, последвани през 1920 г. от Бадевци. Краткият период на относително стабилна демографска картина завършва окончателно през 40-те години на XX век, когато Драгийска община вече не съществува, а топящите се с интензивни темпове съставни населени места са прехвърлени към Тодювска община. По времето на социализма миграциите достигат опустошителни размери и само за три десетилетия долината на Киселишка река се обезлюдява напълно.

Печатът на Драгийска селска община

Причините за катастрофалното обезлюдяване на района са комплексни. Основни фактори оказали влияние върху този процес са: ниският природно-ресурсен потенциал за развитие на мястото, изразяващ се в ограничено пространство и липса на достатъчно плодородна обработваема земя; изчерпването на горския дървесен фонд, осигурявал съществена част от поминъка на населението; принудителната колективизация на селското стопанство; индустриализацията и последвалата я урбанизация.

През 20-те години на XIX век централната османска власт вече се е справила с вътрешните размирици и сепаратизма обхванали империята и обстановката се успокоява. Отминалият изпълнен с анархия и несигурност период, останал в историята като „кърджалийско време”, сериозно размества обществените пластове и последвалите социално-икономически промени създават условия за миграционно поведение на населението.

След Танзимата процесите на трайни мигрирации на балканджии към полето се засилват . В своята кореспонденция (5) от 1852 г. с каза векилина (6) Георги Попсимеонов от Арбанаси, бебровските селяни му съобщават, че от началото на реформите 30-40 семейства от селото се изселили към Османпазарско, защото били в тежко материално положение. Тревненци и габровци пък му се оплакват, че много техни съселяни забягнали в Русенско, защото нямали с какво да се изхранват. Подобни сведения дават също еленските първенци, които пишат, че поради невъзможност да плащат тежките данъци, хората се изселват другаде. Накрая всички молят за едно – намаляване на данъците, заради забягналите семейства.

Освобождението заварва региона на Централна Стара планина сериозно пренаселен и отприщва поредната миграционна вълна в посока равнината. Като лавина от Балкана се спускат жадни за повече обработваема земя балканджии, които бързо заемат овакантените от изселващите се турци имоти. Само за едно-две десетилетия някои предбалкански и полски села променят своя етническия състав радикално – от преобладаващо или напълно турски, стават преобладаващо или напълно български. Липсата на сигурни данни за този период затруднява даването на точна количествена оценка на тези преселения, но косвени засичания по налични генеалогични данни показват, че някои Еленски села и махали губят около една пета от населението си.

Не са изолирани случаите, когато в търсене на по-добри условия за живот се изселват цели родове. Типичен пример е Драгиевият род – от шестте известни деца на Драгия Иванов (р. 1815), към началото на XX век в Драгийци е останал само най-малкият му син Иван (р. 1844). Другите пет деца се преселват в предбалканските села с целите си семейства. Още по-крайна е ситуацията с родовете Генови и Пееви, за които в селото остават да напомнят само топонимите носещи техните имена.

Подобни примери могат да бъдат посочени и в съседните населени места. Баданчеви били голям род, населявал една махала от пет къщи в Бадевци. След Освобождението в селото остава само една къща с техни потомци. Всички останали се изселили към полските села. (7)

Така заедно с хората си отиват и техните характерни родови имена, а патроними като Драгия и Бадю например, в началото на XX век вече не се срещат като лични имена сред населението на Драгийци и Бадевци.

Последният пирон в ковчега на българското село е забит по времето на социализма, когато проведената от тоталитарния режим принудителна колективизация завинаги ще отчужди земеделския стопанин от земята му, а остатъчния стопански ресурс на селото ще бъде изсмукан и отклонен за целите на индустриализацията.

_______________________

1. D.490, НБКМ - София

2. При средно шест човека в едно домакинство

3. ДВ, бр. 91 от 21.08.1882 г.

4. ДВ, бр. 73 от 12.03.1883 г.

5. НБКМ, БИА, Попсимеонов, Г., фонд 36

6. Представител на християнското население пред местната османска власт

7. Стайков Ст., Бадевци – старо и ново, 2009