Началото

На дядо Начо.

Все още нямаме исторически извори, които да очертаят началото на Драгийци. Безспорно е само, че селото носи патронимично име, наследено вероятно от неговия основател и пръв заселник. Анализът на наличните османски, църковни и граждански регистри показа, че личното име Драгия се среща само в село Драгийци, и не е регистрирано в нито едно друго населено място от бившата Драгийска селска община и дори в цялата бивша Дрентска енория.

Запазено родово предание разказва, че Драгия живеел със семейството си нейде в Беломорска Тракия. Било време смутно, когато гърците се бунтували. Стигнало се до конфликт, при който гърци заплашили Драгия, че през някоя нощ ще му запалят къщата. Преданието ни спестява подробности за причините и същността на конфликта, само споменава между другото че българите с турците се погаждали, но от гърците много патили. Разказът продължава с трудно и съдбоносно решение. Още същата вечер Драгия натоварил на волската кола жена, деца и каквото друго събрал от покъщнината, и по тъмна доба тихо се измъкнал от селото. Предстояло дълго и тежко пътуване на север по стръмни и труднопроходими планински пътища. След много премеждия бегълците най-после преодолели безкрайното море от родопски бърчини и слезли в Станимака (дн. Асеновград). Останали там известно време, но дали защото ги застигнала зимата, нямало свободна земя, или поради друга някаква причина, отново се натоварили на каруцата и продължили на север. Прекосили цяла Горна Тракия, после Средногорието, прехвърлили мощната снага на Балкана и спрели чак в Търново. Там Драгия поискал разрешение от търновския войвода да се установи тъдява със семейството си. Османският управник посочил с ръка Балкана и му казал: Около селото наречено Елена има достатъчно земя. Върви и огледай, харесай си празно място и ще ти дам тапия, там да се заселиш!

Така, след много митарства Драгия най-после се заселил в долината на Киселишка река. Построил колиба на възможно най-подходящото и удобно място – върху полегатия югозападен склон на рида Мечовец. Място хем огрявано от слънцето, хем близо до реката, но същевременно достатъчно нависоко, защото знае ли човек, когато напролет се стопят снеговете, докъде ще стигне водата? Стихия е това!

Вода имало в изобилие, но земята била малко и не особено плодородна. Минали години, докато пришълците с много труд успели да изкоренят дървета и храсти, за да освободят повече годна за посеви площ. Посъбрали инвентар за стопанството, завъдили и добитък. Животът постепенно се върнал в обичайното си русло, а времето притъпило мъката по починалите през дългото и изтощително пътуване две невръстни дечица. Бавно, но сигурно избледнявал и споменът за слънчевото Беломорие. След няколко поколения никой вече не помнел името на родното място. Останал само даденият им от еленските колибари прякор Гърците – стигматизиращ и етнически неточен, но оцелял повече от два века, подсказвайки за посоката, от която са дошли. Останало и това родово предание, разказвано от уста на уста и от поколение на поколение. Преданията не притежават научна достоверност и не трябва да им се доверяваме сляпо, но когато липсват исторически факти, те остават единственият значещ разказ за нашето минало.

***

Преданието е записано през м. април 2016 г. в село Илийно. Информатор е Начо Добрев, роден през 1939 година. Дядо Начо беше единственият жив потомък на драгийския род Гърците, запомнил тази история. За съжаление вече не е между нас. Мир и покой на душата му!

Изглед към село Драгийци, вероятно 70-те години на XX век.
Фотография от личния архив на Петър Петров от с. Драгийци.

Лингвистична пауза

Знаете ли какво означава шведската дума kalabilik? Може би ви звучи познато? Ако умът ви напира да прави асоциация с турската дума калaбaлък, на прав път сте! :)

След краха на шведите във Великата северна война при Полтава през 1709 година, техният крал Карл XII e ранен и едвам успял да се спаси от преследващите го руски войски на османска територия. С малък антураж и остатъци от своята войска шведският крал се установил край крепостта Бендер (дн. в Молдова). Султан Ахмед III го приел радушно и дори разпоредил да се отпуснат средства от държавния бюджет за неговата издръжка. Докато бил в изгнание кралят всячески се опитвал да спечели османците на своя страна и непрекъснато ги провокирал да започнат война срещу общия им враг Русия. Освен шведите, интриги в тази посока плетели също французите и кримските татари, а когато Петър I недипломатично и ултимативно поискал от султана да експулсира Карл XII, станало пределно ясно, че поредната османо-руска война е неизбежна. Започналите в началото на юли 1711 г. военни действия обаче продължили кратко. В решителната битка при река Прут османците обкръжили безнадеждно неподготвените руснаци и за да спаси войската си от гибел, Петър I се принудил да иска мир. Според клаузите на сключеният между двете империи Прутски мирен договор, руснаците трябва да върнат азовската крепост на османците и се ангажират да разрушат част от своите гранични крепости. Освен това Русия се задължила да не се намесва във вътрешните работи на Полско-литовско кралство, както и да осигури условия за безопасно преминаване през нейна територия на Карл XII при завръщането му в Швеция. В следващите две години руснаците шикалкавят относно изпълнението на договора, а шведският крал разочарован от прекалено меките условия за Русия, отказъл да се върне в своята родина и продължил да лобира в султанския двор за продължаване на военните действия.

Двете империи отново били на ръба на войната, но заради изпразнените си бюджети, предпочели да разрешат противоречията с дипломатически средства. При тези обстоятелства присъствието на Карл XII на османска територия в близост до руската граница, започнало да носи повече негативи, отколкото ползи. Въпреки че султан Ахмед III под влиянието на своята майка открито показвал благосклонността си към него, постоянните опити на шведският крал за намеса в османската външна политика и главоломно увеличаващите се разходи по издръжката на растящия край Бендер „нов Столкхолм”, му спечелили все повече врагове в османския двор. В крайна сметка било взето решение бендерският сераскер Исмаил паша и кримският хан Девлет Гирай да предприемат необходимите действия за неговото безопасно извеждане от Бендер.

Шведският крал обаче дал да се разбере, че няма да се предаде без бой и се барикадирал в своя укрепен лагер. Местните османски власти били изправени пред трудно предизвикателство. От една страна получили заповед да арестуват краля, но с изричното предупреждение той да не пострада по никакъв начин. От друга страна те много уважавали шведите, защото в продължение на пет години въртели добър алъш-вериш с тях, а споделяли и общ враг в лицето на Петър I. Ето защо първоначално го ударили на молби и в няколко миротворчески мисии се опитали да убедят краля да се предаде с обещанието, че ще го придружат навсякъде където пожелае, без косъм да падне от главата му. Молбите не дали желания резултат, кралят се сдобил с прозвището Желязната глава (Demirbaş), а османските войски били принудени да щурмуват шведския лагер. Тъй като малобройните му защитници се отбранявали геройски и отблъсквали атаките в продължение на часове, накрая османците решили да използват артилерия и огнени стрели. В укреплението се разразил пожар и в настъпилата суматоха куршум едва не улучил Карл в главата. Един еничарски отряд се възползвал от бъркотията и успял да проникне в укрепената къща, атакувайки шведите в близък бой. Докато се опитвал да се оттегли от горящата къща, кралят се спънал в собствените си шпори и паднал на земята. Върху него тутакси се хвърлили десетина еничари. Когато видели че техният вожд лежи под купчина османски войници, шведите сложили оръжие и се предали. Според различни източници в битката загиват между 12 и 31 шведи, а загубите на османците варират от 40 до повече от 200.

Изтощен и ранен, Карл XII останал за кратко пленник в Бендер, след което е откаран с военен ескорт в замъка Демирташ близо до Одрин, където дълго време се лекувал. Според някои източници в резултат на сражението имал счупена фибула на десния си крак, след това се разболял от малария, а накрая в поведението му се появили и признаци на депресия. През това време османското правителство се колебаело относно възможностите да го използва на своя страна в продължаващата дипломатическа игра с Русия. Карл е действащ главнокомандващ, но без войска. Далеч от своята държава и правителство, той нямал много полезни ходове за действие. Султанът му простил за твърдоглавието и позволил да се установи да живее в Димотика колкото време иска. Драстично намалил обаче дневната му издръжка от 500 на 25 талера, което автоматично направило шведския крал клиент на истанбулските лихвари. Междувременно през юни 1713 година в Одрин крехкият мир между османци и руснаци бил закрепен с нов мирен договор, а от Швеция започнали да идват все по-лоши новини за хода на Великата северна война. Разбрал, че вече не може да разчита на своя османски съюзник, през есента на 1714 Карл XII напуснал Османската империя завинаги. Но отнесъл със себе си в родината частичка от османската култура.

Странното сражение край Бендер остава в историята като Бендерски калабълък, а оттогава насетне думата kalabalik навлиза трайно в шведския език, сармичките kåldolme стават неразделна част от шведската трапеза, а кафето се превръща в популярна напитка в Швеция.

***

Речник:

– kalabalik – объркване, безредие, суматоха, хаос. От осм. قالابالق и тур. kalabalık – букв. „тълпа”.

– kåldolme – зелеви сарми. От шв. kål – зеле +‎ dolme, от осм. طولمق и тур. dolmaк – букв. „пълно нещо”, „да се наситиш”. Виж също тур. dolma – пълнено ястия, вкл. сърми.

Карл XII и калабалъкът в Бендер, литография, ок 1840-50 г., Библиотека на Университета в Упсала.
Източник: https://www.alvin-portal.org/alvin

Думата kalabilik в The Standard English-Swedish, Swedish-English,dictionary, Eastbourne: Holt, Rinehart, and Winston; Stockholm: Esselte Studium, 1986.

Шведската музикална фолк група от Стокхолм KALABALIK
http://www.kalabalik.eu/ https://www.youtube.com/watch?v=m5CE_ZLLLRs&list=RDEM7JtQrCffC8Dn8DRQeU9z_g&index=9

От този онлайн магазин можете да си купите шведската настолна стратегическа игра KALABALIK. :)
https://www.spelexperten.com/sallskapsspel/festspel/kalabalik.html

KALABALIK! е заглавието и на бюлетина, издаван от Шведският изследователски институт в Истанбул (SRII).
https://srii.org/