Знаете ли какво означава шведската дума kalabilik? Може би ви звучи познато? Ако умът ви напира да прави асоциация с турската дума калaбaлък, на прав път сте! :)
След краха на шведите във Великата северна война при Полтава през 1709 година, техният крал Карл XII e ранен и едвам успял да се спаси от преследващите го руски войски на османска територия. С малък антураж и остатъци от своята войска шведският крал се установил край крепостта Бендер (дн. в Молдова). Султан Ахмед III го приел радушно и дори разпоредил да се отпуснат средства от държавния бюджет за неговата издръжка. Докато бил в изгнание кралят всячески се опитвал да спечели османците на своя страна и непрекъснато ги провокирал да започнат война срещу общия им враг Русия. Освен шведите, интриги в тази посока плетели също французите и кримските татари, а когато Петър I недипломатично и ултимативно поискал от султана да експулсира Карл XII, станало пределно ясно, че поредната османо-руска война е неизбежна. Започналите в началото на юли 1711 г. военни действия обаче продължили кратко. В решителната битка при река Прут османците обкръжили безнадеждно неподготвените руснаци и за да спаси войската си от гибел, Петър I се принудил да иска мир. Според клаузите на сключеният между двете империи Прутски мирен договор, руснаците трябва да върнат азовската крепост на османците и се ангажират да разрушат част от своите гранични крепости. Освен това Русия се задължила да не се намесва във вътрешните работи на Полско-литовско кралство, както и да осигури условия за безопасно преминаване през нейна територия на Карл XII при завръщането му в Швеция. В следващите две години руснаците шикалкавят относно изпълнението на договора, а шведският крал разочарован от прекалено меките условия за Русия, отказъл да се върне в своята родина и продължил да лобира в султанския двор за продължаване на военните действия.
Двете империи отново били на ръба на войната, но заради изпразнените си бюджети, предпочели да разрешат противоречията с дипломатически средства. При тези обстоятелства присъствието на Карл XII на османска територия в близост до руската граница, започнало да носи повече негативи, отколкото ползи. Въпреки че султан Ахмед III под влиянието на своята майка открито показвал благосклонността си към него, постоянните опити на шведският крал за намеса в османската външна политика и главоломно увеличаващите се разходи по издръжката на растящия край Бендер „нов Столкхолм”, му спечелили все повече врагове в османския двор. В крайна сметка било взето решение бендерският сераскер Исмаил паша и кримският хан Девлет Гирай да предприемат необходимите действия за неговото безопасно извеждане от Бендер.
Шведският крал обаче дал да се разбере, че няма да се предаде без бой и се барикадирал в своя укрепен лагер. Местните османски власти били изправени пред трудно предизвикателство. От една страна получили заповед да арестуват краля, но с изричното предупреждение той да не пострада по никакъв начин. От друга страна те много уважавали шведите, защото в продължение на пет години въртели добър алъш-вериш с тях, а споделяли и общ враг в лицето на Петър I. Ето защо първоначално го ударили на молби и в няколко миротворчески мисии се опитали да убедят краля да се предаде с обещанието, че ще го придружат навсякъде където пожелае, без косъм да падне от главата му. Молбите не дали желания резултат, кралят се сдобил с прозвището Желязната глава (Demirbaş), а османските войски били принудени да щурмуват шведския лагер. Тъй като малобройните му защитници се отбранявали геройски и отблъсквали атаките в продължение на часове, накрая османците решили да използват артилерия и огнени стрели. В укреплението се разразил пожар и в настъпилата суматоха куршум едва не улучил Карл в главата. Един еничарски отряд се възползвал от бъркотията и успял да проникне в укрепената къща, атакувайки шведите в близък бой. Докато се опитвал да се оттегли от горящата къща, кралят се спънал в собствените си шпори и паднал на земята. Върху него тутакси се хвърлили десетина еничари. Когато видели че техният вожд лежи под купчина османски войници, шведите сложили оръжие и се предали. Според различни източници в битката загиват между 12 и 31 шведи, а загубите на османците варират от 40 до повече от 200.
Изтощен и ранен, Карл XII останал за кратко пленник в Бендер, след което е откаран с военен ескорт в замъка Демирташ близо до Одрин, където дълго време се лекувал. Според някои източници в резултат на сражението имал счупена фибула на десния си крак, след това се разболял от малария, а накрая в поведението му се появили и признаци на депресия. През това време османското правителство се колебаело относно възможностите да го използва на своя страна в продължаващата дипломатическа игра с Русия. Карл е действащ главнокомандващ, но без войска. Далеч от своята държава и правителство, той нямал много полезни ходове за действие. Султанът му простил за твърдоглавието и позволил да се установи да живее в Димотика колкото време иска. Драстично намалил обаче дневната му издръжка от 500 на 25 талера, което автоматично направило шведския крал клиент на истанбулските лихвари. Междувременно през юни 1713 година в Одрин крехкият мир между османци и руснаци бил закрепен с нов мирен договор, а от Швеция започнали да идват все по-лоши новини за хода на Великата северна война. Разбрал, че вече не може да разчита на своя османски съюзник, през есента на 1714 Карл XII напуснал Османската империя завинаги. Но отнесъл със себе си в родината частичка от османската култура.
Странното сражение край Бендер остава в историята като Бендерски калабълък, а оттогава насетне думата kalabalik навлиза трайно в шведския език, сармичките kåldolme стават неразделна част от шведската трапеза, а кафето се превръща в популярна напитка в Швеция.
***
Речник:
– kalabalik – объркване, безредие, суматоха, хаос. От осм. قالابالق и тур. kalabalık – букв. „тълпа”.
– kåldolme – зелеви сарми. От шв. kål – зеле + dolme, от осм. طولمق и тур. dolmaк – букв. „пълно нещо”, „да се наситиш”. Виж също тур. dolma – пълнено ястия, вкл. сърми.
 |
Карл XII и калабалъкът в Бендер, литография, ок 1840-50 г., Библиотека на
Университета в Упсала. |
 |
| Думата kalabilik в The Standard English-Swedish,
Swedish-English,dictionary, Eastbourne: Holt, Rinehart, and Winston; Stockholm:
Esselte Studium, 1986. |
 |
Шведската
музикална фолк група от Стокхолм KALABALIK |
 |
От този
онлайн магазин можете да си купите шведската настолна стратегическа игра
KALABALIK. :) |
 |
KALABALIK! е
заглавието и на бюлетина, издаван от Шведският изследователски институт в
Истанбул (SRII). |
Няма коментари:
Публикуване на коментар