С помощта на следните видове документи от колекциите на османския архив в Истанбул и Централния държавен архив в София, в поредица от публикации ще се опитаме да хвърлим повече светлина върху генеалогията, демографията и социално-икономическото развитие на селата и махалите от бившата Драгийска селска община през втората четвърт на XIX век.
1. Регистър на населението (нюфус дефтер)
 |
| Нюфус дефтер |
Регистри от този тип са съставени след преброяването в Османската империя, проведено през 1831 година. В тях е описано населението от мъжки пол, включително непълнолетните синове като потенциални данъкоплатци и войници. Целта е дългосрочно планиране на приходите от данъци и войнския ресурс на армията. В нюфусите има информация за родствени връзки по права линия (баща-син-внук), по съребрена (братя, близнаци), но се срещат също сродявания (зетьове, шуреи) и дори по-заплетени ситуации (доведени синове, храненици и др.). Отбелязани са личното и бащиното име на лицето, възраст, занятие (земеделец, търговец и т. нат.), отличителни физически белези (ръст, цвят на очи, мустаци, брада), данъчен статус (джизие категория, освободен), жизнен статус (починал), а понякога социален статус (първенец на махалата, стар, пришелец, сирак, беден) и здравен статус (болен, немощен, кьорав, сакат и др.). В някои документи е отбелязан и номерът на домакинството, към което принадлежи регистрираното лице.
2. Регистър за данъците върху доходите на населението (теметтуат дефтер)
 |
| Теметтуат дефтер |
От този вид регистри са оцелели повече от 17 хиляди единици, създадени за един кратък период между 1844 и 1845 година. В тях поименно са отбелязани всички данъчно задължени лица, заедно с приходите им от недвижимо имущество, животни, земеделска продукция, занаятчийска, търговска и друг вид предприемаческа дейност, която подлежи на облагане с данък върху дохода. Описани са и други видове налози като например данък върху производството на спиртни напитки, пчелен мед и др. За данъкоплатците немюсюлмани е отбелязана тяхната джизие категория, съгласно имущественото им състояние. Информацията е структурирана по домакинства (ханета), които са номерирани. Начело на всяко от тях е записано личното и бащино име на главата на домакинството. Когато в едно домакинство живеят и други данъчно задължени лица, техните имена, занятия и доходи също са добавени. Теметтуатите съдържат информация за родови връзки по права линия, а често и по съребрена такава. По-рядко се срещат данни за сродявания. В края на раздела за всяко населено място е направна рекапитулация на общите приходи и дължимите данъци. На последната си страница всеки теметтуат дефтер завършва със заверка от местите първенци, които вземат активно участие в съставянето на този вид документи.
3. Проверочен регистър на населението (йоклама дефтер)
 |
| Йоклама дефтер |
Проверочни регистри са съставяни за различни данъчни и счетоводни цели. В нашето изследване ще използваме само тези от тях, които отразяват демографските промени на населението като умирания, раждания и миграции, настъпили между две последователни преброявания. Тази информация се използва за краткосрочно оперативно планиране на приходната част на бюджета. С помощта на тези документи османската администрация следи по-стриктно възрастта на непълнолетните деца от мъжки пол до момента, в който навършат пълнолетие, за да бъдат обложени с данък. Йоклама дефтерите за населението се различават съществено един от друг по структурирането и обема на съдържаната информация. Те могат да бъдат съставени на основата на последно издадения нюфус дефтер, в който данните се актуализират чрез зачерквания и добавяния или представляват изцяло нов документ, който съдържа само настъпилите промени. Подобно на нюфусите, йоклама дефтерите също са поименни и обикновено съдържат подобни атрибути. Предвид че целта на тяхното съставяне е да „хванат” краткосрочните демографски промени, конкретното събитие е регистрирано с висока хронологична точност – година, месец, а понякога и ден. Това е рядък шанс за изследователя-генеалог да узнае точната дата на раждане на определена личност!
4. Удостоверение за владеене на вакъфски имот (вакъф темессюк)
 |
| Вакъф темессюк |
Издава се от Управлението на имперските вакъфи в Истанбул. Съдържа името на титуляра, населеното място, обстоятелствата на придобиване на имота, както и неговото местонахождение, площ и граници. Когато имотът е придобит по наследство, са изброени имената на наследниците и родовата им връзка с титуляра. Този вид документи са много полезни от генеалогична гледна точка, защото еднозначно определят родови връзки, обикновено в рамките на три поколения. Тъй като много от тях са издавани през 70-те години на XIX век, могат да се използват в ролята на „свързващо звено” между османските и българските църковни и граждански регистри.
5. Разписка за платен данък върху недвижима собственост (арази тезкереси)
 |
| Арази тезкереси |
Издава се след плащане на дължимите данъци върху недвижимо имущество за определен финансов период. Освен фискална информация, документът съдържа името на данъкоплатеца и населеното място.
***
Накрая искам да изкажа своята искрена благодарност на доц. Стефан Андреев за неговата категорична ангажираност в едно по-дългосрочно сътрудничество при превода от османотурски на някои документи и за ценните съвети, които получих при първата ми среща с османотурския език. Безкрайно съм задължен на г-жа Денис Хакарар за изключително навременната и напълно безвъзмездна помощ при доставката от Истанбул до България на един документ в почти невъзможен за пътуване момент, когато границите в цяла Европа бяха затворени поради вихрещата се ковид-епидемия. И не на последно място искам да благодаря на доц. Дамян Борисов, който преди вече доста години също безвъзмездно идентифицира ойконима Драгийци в няколко дузини непреведени османски документи – дейност, която при тогавашните ми познания по османотурски сигурно би ми отнела векове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар