Елена като вакъф. Част 2: Вакъфът на Еметуллах Рабиа Гюлнуш - продължение

Пространството

Към всяко населено място от вакъфския регистър е добавен специален раздел, наречен синурнаме, [9] в който са описани географските му граници. [Приложение 5] Използвана е предимно микротопонимия като „ливадата на Рали”, „нивата на Кою” и други подобни. Това обстоятелство прави невъзможно прецизното проследяване на границите, но за късмет в описанието се прокрадват и по-устойчивите във времето мезотопоними, запазили се в народната памет до наши дни. С тяхна помощ ще направим една съвсем груба реконструкция на границите на еленския вакъф в последователността, в която са описани. Източната граница започва от билото на Еленските възвишения при Златарица, продължава на юг по долината на Бебровска река (Каменица), след което на югоизток по долината на Костелска река достига главното старопланинско било при скала̀та Бялата крава. От там южната граница следва стриктно билото на Балкана в западна посока до малко след възвишението Бутурски чукар. След това западната граница продължава на север по билото на вододелния рид, разделящ водосборните басейни на реките Веселина и Белица. Когато достигне отново Еленските възвишения при Къпиново, границата се затваря по тяхното било на изток към Златарица, формирайки северната граница на вакъфа. Карта със списък на идентифицираните и локализирани топоними е дадена в Приложение 6. [10] Вижда се, че с изключение на източната, останалите вакъфски граници се припокриват с днешните граници на община Елена.

____________________

9. Синурнаме (от гр. σύνορα – граница) или още худутнаме (от ар. حد, хадд – граница, предел) е документ, в който съгласно османската административна практика се описвали граници на населени места, землища и имоти.

10. За идентифицирането и локализирането на топонимите от еленското синурнаме са използвани следните източници: непубликуван превод на проф. Айше Каяпънар; Хитов, П., Моето пътуване по Стара планина, София 1940, стр. 40-41; топографските карти BGMoutains (www.kade.si) със слоеве BGMountains, BGTopoVJ-50K и ЕТК-1-500. Не особено сполучлив превод на синурнамето може да се намери и във вече цитираните публикации на Бобчев.

Приложение 5.

KK144, TKGM – Ankara.

Страницата с еленското синурнаме.

Приложение 6.

Карта и списък на идентифицираните и локализирани топоними.

– Ижлатар (İjlatar) – гр. Златарица;
– дере Камениче (Kameniçe Deresi) – река Бебровска, която в горното си течение е известна с името Каменица. Възможно е зад този хидроним да стои също някое от деретата явяващи се леви притоци на споменатата река;
– Шарково гьолче (Şarko Gölcüğü) – не е точно локализиран, но в същия район северно от Долни Марян е регистриран топоним Шарков рът;
– Костелска вода (Kostel Suyuna) – река Костелска;
– скала Бяла крава (Byala Krava Taşına) – връх Бяла крава (1057 m). Възвишението е част от главното старопланинско било и днес попада в територията на едноименния резерват;
– гьол при Тюфек баир (Tüfek Bayırında Göle) – Локализиран е Тюфешки рът (977 m), от тур. tüfek – пушка. Логично е гьолът да се намира в непосредствена близост, вероятно югоизточно от възвишението. Може би една от няколкото заблатени седловини в тази част от билото на Стара планина, наричани от местното население „локви”;
– Буков кладенец (Kayın Pınara) – вероятно чешмата в западното подножие на връх Буюк каин вели (1170 m), която днес се нарича Калинин кладенец;
– Стола тепе (İskemle Depesine) – вероятно ниското хълмче на 300 m северно от хижа Чумерна, където се намира камъка Царския трон;
– Пазова поляна (Pazova Polyana) – Бъзова поляна. Билна поляна на около 2 km югозападно от х. Буковец;
– Каменния извор (Taşlı Pınara) – вероятно чешмата Сейменски кладенец, която се намира в северозападното подножие на Каменска могила (1231 m);
– Кръстатия гьол (Haçlı Göle) – Кръстатата локва. Не е точно локализирана, но местонахождението ѝ трябва да се търси около местността Караиваново хорище, където също се образуват „локви”. Споменава се от Панайот Хитов, който пише, че от мястото извира река Лазовска;
– Будур тепе (Budur Depesine) – Бутурски чукар (1115 m), от тур. bodur – нисък;
– Гъбата тепе (Mantar Depesine) – вероятно връх Мандрата (831 m) с видоизменено име от тур. „мантар”;
– Лома тепе (Loma Depesine) – Лома е леко издължено възвишение североизточно от връх Мандрата;
– Клави тепе (Klavi Depesine) – връх Главите (939 m) с промяна в началния звук от „г” към „к”, както вероятно е прозвучало името на този топоним в ушите на османския регистратор;
– Поп Болич тепе (Boliç Papaz Depesine) – не е точно локализиран, но със сигурност хълмът е част от Еленските възвишения над село Къпиново. Южно от Къпиновския манастир в началото на Горния боаз са регистрирани топонимите Попови ливади и Поп Стойкова чука;
– Къпинава (Kıpinаva) – с. Къпиново.

(следва)