Родени сираци

Четиридесетте години на XIX век, село Драгийци, Еленско. Четем в османските регистри:

Сирак Стайко, син на Петко – на 15 години;
Сирак Петко, син на Добри – на 2 години;
Неговият брат Добри, син на Добри – на 6 месеца;
Сирак Йован, син на Йован – на 8 години;
Стайко, син на Стайко – на 5 години [с баща зачеркнат от регистъра като починал, бел. моя]...[1]

Забелязвате ли нещо? Точно така, някои от осиротелите момчета носят имената на своите бащи!

От стари времена се смята, че да кръстиш дете на починал човек е лоша поличба. Животът обаче понякога е твърде превратен, за да бъде вкаран в тясното русло на някаква си традиция, колкото стара и консервативна да е тя. Ето защо традициите си имат изключения, които с течение на времето също се превръщат в… традиции. Например, когато бащата умре малко преди раждането или кръщаването на сина си, широко разпространена практика е детето да наследи неговото име. Смисълът на подобен жест е мемориален – да се почете името на мъртвия, защото починалият баща няма да дочака внуци, които да продължат името му съгласно установената традиция. Затова името трябва да се поднови преждевременно, като един вид застраховка, че „няма да се затрие”. [2] Тази стара българска кръщелна практика е известна на специалистите и османските поименни регистри от XIX в. я „хващат” много добре. 

Макар по-рядко, същото правило се прилагало и за родените момичета, когато майката почине при раждането или съвсем скоро след това. По обясними причини за тях можем да разберем предимно от следосвобоженската документация. През 1940 г. Радню Иванов Драгиев губи своята съпруга Цона Стефанова Христова, която почива от усложнения един ден след раждането на петото им дете. Малката Цонка оцелява и продължава да носи името на починалата си майка и до днес. Да ни е жива и здрава!

Забележка: Важно за изследователите-генеалози! Как косвено можем да узнаем годината на смърт на човек, ако събитието не е документирано. Когато син или дъщеря носят името на своя баща, респ. майка, много вероятно е родителят да е починал около момента на раждане на своето дете. В османските поименни регистри момчето обикновено е записано като „сирак”.

_________________

1. Cumhurbaşkanlığı Devlet Arşivleri - Istanbul, BOA, ML.CRD.d.384

2. Кръстева-Благоева, Е. Личното име в българската традиция, София 1999