Когато преди повече от десет години правех първите си стъпки да проуча и документирам родословието си по майчина линия, бързо разбрах колко съм закъснял в това си начинание – вече починали възрастни роднини, нищо непомнещи по-млади такива, липсващи семейни архиви, прекъснати родови връзки, избледняла родова памет, едно отдавна обезлюдено село. Все фактори сериозни, които биха обезкуражили и най-големия ентусиаст.

Ежедневието ме завъртя в безпощадния си цикъл и почти бях зарязал генеалогическите си занимания, когато един ден минавайки през град Елена, малка книжка във вестникарска будка привлече моето внимание. "Драгийска община – едно чудно кътче в Еленския Балкан" прочетох на един дъх, защото на нейните страници авторът Петър Петров беше успял да слее сухата фактология и неподправената емоционалност в увличащ читателя пример за любов и дълбока привързаност към родния край. Тази скромна книжка ми вдъхна надежда, че не всичко е изгубено и може би някъде сред дебрите на избледнелите спомени или прашните рафтове на нечий архив, все пак ще намеря устояли на времето и забравата парченца история за миналото на моите предци и техния роден край.

Двете издания на книгата на Петър Петров